Видео

АВГУСТ >>> Очите знаят, не могат да лъжат – душата светла извира във тях. Очите, пълни с надежда, са делви и жадният пие от тях. Пролетта полудя. Стъпки остави във снега от цветя. Какво...

АВГУСТ >>> На лятото от сухата окръжност изчезват вкус и цвят, и женски тембър – и сърпът на един горчив септември порязва свободата ни да лъжем. Ръкавите на старите палта сега ни ръкопляскат в...

АВГУСТ >>> Може пак да закъснея, както закъсняха всички. Ще развържа днес вината – като куче да потича по следите ти дълбоки, хоризонта да подуши; щом остане без посока, във снега да се заслуша....

Една октава тишина. Един априлски мек следобед. Дочувам първите пчели за лятото да си говорят – в часа, когато се рои и диша тежко светлината и още зимата боли по връхчетата на тревата. Пролае...

АВГУСТ >>> Събирал ли си спомен по пътека? – трошица по трошица, дълъг ден – Тревите са жени, денят е петък и твоят смях е пак благословен. И всяка болка тук е от зачатие...

АВГУСТ >>> Толкова дълго мълчание – сякаш се ражда планета, сякаш се връщам от нищото, за да остана в ръцете ти. Толкова кратко пътуване, а ходилата ми – в рани. Сигурни изгреви носи хоризонтът...

АВГУСТ >>> Ти питаше дали съм тук. Ти питаше, а аз не знаех. Отрони се вечерен звук по умореното ти рамо. Каква мелодия дочух, преди да падне там, където горчиво сливат се в едно...

АКВАРЕЛ >>> Обзети от есен, дърветата плачат и в жеста покаен на падащи листи изповядват своето лятно неистовство, свойта слънчева недостатъчност. Навярно дълго ще боли така, че заледените капчуци ще тропат по студените стъкла...

АКВАРЕЛ >>> Започва денят – последният заедно с теб. Докосвам с ръка косите ти с цвят на кафе. Още спиш и ухаеш на малко дете, още спиш, сгушена тихо до мен. А аз не...

ПРЕДВЕРИЕ >>> Този край на света има детски очи. Този край на света е жестоко невинен, но човекът, който върви по вода, на брега му се спира и го обича невидимо. И земята омеква в...